Шуменското плато е обитавано от човека от дълбока древност. За това свидетелстват открити в пещерите фрагменти от глинени съдове и оръдия на труда. През различните исторически епохи на територията на ПП „Шуменско плато“ са съществували множество тракийски, антични и средновековни селища и крепости.

Най-значимият исторически и археологически обект е „Шуменската крепост“ („Стария град“). Намира се на около 3 км. западно от гр. Шумен. Археологическите проучвания, започнали през 1957 г. и продължили близо 30 г., доказват съществуването на укрепено поселение още по времето на траките (V-II в. пр. Хр.). През римската епоха (II-IV в.), укреплението се превръща в крепост, охраняваща важни римски пътища. През V-VІ в. е византийска твърдина, бранеща подстъпите към Стара планина. Най-значимият период е през късното средновековие (XII–XIV в.), когато Шуменската крепост е един от най-важните градски центрове на Второто българско царство. Притежава външно укрепление от три крепостни стени и малко вътрешно укрепление − цитадела. Вътрешният град има шест квартала и шест християнски храма. Извън крепостните стени са издигнати четири църкви, които, както и вътрешните, били богато декорирани. През 1388 г. Шуменската крепост е превзета от войските на Али паша. Окончателно е унищожена през 1444 г. при сблъсъка между турския гарнизон и кръстоносците на Владислав ІІІ Ягело. Днес „Шуменската крепост“ е добре проучен, консервиран и частично реставриран историко- археологически резерват, включен в списъка на Стоте национални туристически обекти.

 Скални манастири

Те възникват по време на  Второто българско царство (XII-XIVв.) и повече от два века са пространство на религиозен, духовен и културен живот. Скалните манастири, църкви и монашески килии се свързват с развитието на исихазма, религиозно учение, което проповядва „чисто християнство“. Съсредоточени са в южните и източните части на платото. Изградени са в естествени пещери или скални ниши във високи, труднопроходими склонове или скални венци. До тях се е достигало по изсечени в скалите стъпала или с дървени и въжени стълби. Меката структура на варовиковите скали позволявала допълнителна обработка и приспособяване за нуждите на монашеския живот. За доизграждането им вероятно са били използвани каменни зидове или дървени преградни стени. За това се съди по съхранените правоъгълни очертания в скалите и по наличието на дупки, които са служили за поставяне на опорни стълбове на дървени стени, стрехи и навеси. Скалните манастири (комплекси) по Шуменското плато най-често включват църкви, различен брой килии и гробници. За скална църква се приема помещението, притежаващо присъщи за църковната архитектура елементи: иконостас, олтар, апсида, престолен камък и др. Всички скални църкви са ориентирани в посока изток – запад. За средновековните скални манастири съществува оскъдна и твърде обща информация.

Най-ранните съобщения идват от архиепископ Петър Богдан Бакшев (1601-674 г.). Той посещава Шумен и околността през 1640 г. и разказва за дълбоко впечатлилите го „гнезда на просветата“. Съобщава, че „на север над града, в планината се намира отшелническа обител, издълбана в скалата, и добре се виждат славянски или сръбски писмена и образи, но всичко е разрушено от турците“.

Първи проучванияна скалните манастири в България, включително и на тези по Шуменското плато, прави Карел Шкорпил (1859-1944 г). Той обхожда голям брой от тях и описва местоположението и характерните им особености. През 1963 г. Стоян Маслев дава по-големи подробности за тези средновековни религиозни центрове.

Схема на Костадинов манастир: 1 – вход, 2 – източно църковно пространство, 3 – апсида, 4,5,6 – ниши, 7 – скамейка, 8 – вход за малко отделение, 9 – килия,  10 – отвор за осветление,  11 – издълбан вход, 12 – помещение, 13 –  изсечено гробнично корито, 14 – скамейка, 15 – отвор, 16 –  дупка с правоъгълно сечение, 17- ниши, 18 – голяма скална колона

Намира се в югоизточната част на Шуменското плато. Построен е в чест на 1300 годишнината от създаването на българската държава по проект на арх. Крум Дамянов. Открит е на 28.XI.1981 г.Посредством масивни скулптурни композиции, мозаечни пана и фрагменти с надписи монументът пресъздава най-важните моменти от историята на Първото българско царство.Той се състои от две зали. Първата отразява епохата на езическата държава. Централна фигура тук е хан Аспарух. Към втората зала води „Галерията на хановете“, в която са увековечени владетелите Тервел, Крум и Омуртаг. Втората зала символизира „Златния век“ на християнска България. В центъра на скулптурната композиция е цар Симеон. Многоцветни мозаечни пана интерпретират темите за покръстването на българите и мисията на Кирил и Методий и техните ученици. Паметникът е увенчан с гранитна скулптура на лъв, символизиращ духа и мощта на българите през вековете.

Обектът е включен в списъка на Стоте национални туристически обекти.