Notice: Uninitialized string offset: 0 in /home/shplato/public_html/wp-includes/class-wp-locale.php on line 1

Notice: Uninitialized string offset: 0 in /home/shplato/public_html/wp-includes/class-wp-locale.php on line 1

Notice: Uninitialized string offset: 0 in /home/shplato/public_html/wp-includes/class-wp-taxonomy.php on line 1

Notice: Uninitialized string offset: 0 in /home/shplato/public_html/wp-includes/class-wp-taxonomy.php on line 1
Природен парк "Шуменско плато"

ДЕН 21 – ПРОФЕСИЯ ЛЕСОВЪД-ЛЕСОЗАЩИТА

Гората е дом на множество организми, които са взаимосвързани и живеят в хармония. Тези организми използват растенията за храна, убежище или за почивка. Когато лесовъдите не полагат необходимите грижи по отглеждане на гората, нейното здравословно състояние се влошава и тя губи своя имунитет. В условията на променящ се климат растенията се адаптират много бавно, често страдат от силни ветрове, мокри снегове и лед. Подложени на стрес дърветата често страдат от болести, вируси, бактерии, стават уязвими на нападения от листогризещи насекоми. Впоследствие болната гора се напада от стъблените насекоми, които са санитарите в гората и участват в кръговрата на веществата, като преработват увредената дървесина.  Лесовъдите знаят как да защитават гората от повреди, от диви животни, болести и вредители, причиняващи обезлистване или гниене на дървесината. При ежедневната си работа те извършват наблюдения на здравословното състояние на горите и при необходимост предприемат действия за защита на горите. Най-много грижи се полагат в горските разсадници, в които се произвеждат фиданки за залесяване и в младите насаждения – създадените от лесовъдите горски култури. Съществуват разнообразни начини за защита на гората – например чрез ограждане с огради, обвиване на младите фиданки с различни защитни средства, поставяне на капани за гризачи. Понякога дърветата се пръскат или намазват с вещества срещу насекомите или дивите животни, които се хранят с младите клонки и листа. Възможно е, когато някой вредител се размножи твърде много да се разселят животни, които се хранят с него. За предотвратяване на опасността от силно размножаване на стъблените насекоми и разнасянето на болести по дърветата, лесовъдите могат да отсичат част от болните дървета. Тези сечи се наричат санитарни и преобладаващо се водят в иглолистните гори. При силни нападения върху много големи площи и опасност от пълно обезлистване на гората се извършва и въздушно пръскане с хеликоптер. Това най-често се случва за борба срещу боровата процесионка в иглолистните гори и педомерките в широколистните гори. Боровата процесионка е един от най-опасните вредители по боровете у нас. Това е пеперуда, която снася яйцата си по иглиците на бора в групи под формата на цилиндрично калъфче. Излюпените гъсеници живеят групово в гнезда (къдели), наподобяващи снопчета памук в короната на боровете. Гъсениците се придвижват в процесия една след друга, от където идва и името им. Освен за гората, гъсениците са изключително опасни за хората и други бозайници, тъй като предизвикват силна алергична реакция, заради отделяните парливи отровни вещества. Педомерките също са получили името си поради начина им на придвижване – наподобява измерване на разстояния с човешка педя. Често срещани в широколистните гори на България са различните видове бръмбари – листояд, който нагризва периферията на листата; цигарджия, който навива листата като тръбичка. Други насекоми образуват сферични топчета по листа и клонки и се наричат шикалкотворки. В гората се срещат и множество насекоми, които се развиват в гниеща и мъртва дървесина. Някои от тях са редки, застрашени от изчезване видове. Заради тях в гората оставяме паднали живи и мъртви дървета. Голяма заплаха за горите са и Инвазивните чужди видове. Те нарушават сложната мрежа от връзки между разнообразните видове растения и животни и нарушават баланса в горската екосистема, където всеки местен вид има важна роля. Има болестотворни бактерии, гъби и насекоми с чужд произход, които причиняват масово загиване на дърветата. Чуждоземна гъба причинява заболяване и масово изсъхване на ясеновите дървета в цяла Европа, например. Дъбовата коритуха (чуждоземно насекомо) изсмуква сок от листата на дъбовете, с което причинява ранното им пожълтяване и нарушава фотосинтезата и изхранването на дърветата. Декоративни растения от далечни земи като фалопия, американски винобой, жлезиста слабонога, „излизат” от населените места и плъзват из горите. Някои от тях образуват гъста покривка и задушават местните растения. Така пречат на семената от местни видове да поникнат и нарушават естественото подмладяване на горите. Някои умишлено засадени в европейските гори или в близост до тях дървесни инвазивни чуждоземни видове се разпростират извън избраните за засаждане места и конкурират и изместват местните видове. Настъпват необратими промени в горските местообитания. Професионалистите наблюдават и докладват за чужди инвазивни видове. Трябва добре да познаваме коварните нашественици в гората, за да се борим срещу тях!

ДЕН 20 – ЛОВ

От незапомнени времена хората са ловували различни животни и птици, месото   на които се е използвало за храна, а от кожите им са се шиели дрехи и обувки. В една от най-красивите пещери Магурата има ловни сцени от преди 7000 г. Праисторически ловци с лъкове са преследвали диви животни, както се ловува и днес, макар че лъкът е заменен от модерни оръжия.

Знаете ли какво отличава ловците в миналото от днешните ловци?  В миналото хората са взимали всичко от природата на готово, без да полагат грижи за горите и техните обитатели, докато днес хората, които работят в горските и ловните стопанства се грижат за животните и за изхранването им, особено през студените зимни дни. В природата има много диви животни. Пернатите обитатели са птиците, които имат разноцветни пера. Космати са всички останали животни, покрити с кожа или козина в разнообразна окраска. Птиците, които се ловуват в България са фазан, яребица, пъдпъдък, гривяк, гургулица. Към втората група животни са елените, сърните, дивата свиня, муфлонът, лисицата, вълкът, чакалът. Подобно на фермите, в които се отглеждат домашни животни за храна, ловците се грижат за дивите животни и когато те станат прекалено много, отстрелват част от тях и използват месото им за храна, а красивите рога и бивни стават трофеи, с които всяка държава се гордее. Добрите трофеи са резултат от добрите грижи за животните. Хората, които работят в ловните стопанства пазят дивеча, строят хранилки, а през зимните месеци, когато животните трудно си намират храна ги подхранват за да оцелеят през най-студената част от годината. През лятото се засяват ниви с различни растения, като част от тях се прибират за храна през зимата, а друга част от тях се обработват и оставят за директно хранене на дивеча. С всяка изминала година дивечовите ниви се увеличават, за да се осигури на животните повече и по-хубава храна. За дивите свине се създават изкуствени кални локви, за да могат те да живеят в съответствие със своите екологични нужди дори и през сухото лято. Във водата на тези локви при необходимост може да бъдат постваени препарати срещу различни паразити. Ловните служители са отговорни за състоянието на животните в гората. Те внимателно наблюдават дивеча в своя район. Виждат, когато има болни и стари животни и ги премахват, за да не се разболеят и останалите. Важно е да се осигури спокойствието на дивеча, особено в периодите на размножаване, раждане и отглеждане на малките и при критични метеорологични условия. Ето защо се ограничават горскостопанските дейности в периода на сватбуване на благородния елен и другите животни в трайните им сватбовища, упражнява се денонощен контрол по отношение движението на моторни превозни средства и на бракониерските прояви.

 

ДЕН 19 – ЗАЩИТНИ ГОРИ И ЗАЩИТЕНИТЕ ТЕРИТОРИИ

В един от нашите първи разкази Ви представихме част от функциите на горите. Може би сте запомнили, че според своето основно предназначение те са гори със стопански функции, гори със защитни функции и гори със специални функции. Днес ще ви разкажем за втората и третата група гори – тези със защитни или специални функции. Но преди да започнем нашия разказ за тях, нека си припомним за какво се използваха горите със стопански функции: Българското население от праисторическо време до днес използва горите за осигуряване на прехрана, дърва за огрев, дървесина (за строителство, производство на мебели, хартия и др.), лечебни растения (билки), гъби, плодове (орех, кестен, лешник и др.) и др. В планинските райони на страната например горите са единственото място, където хората могат да работят и осигуряват своето препитание. Не бива да забравяме, че горите осигуряват също място за паша на домашните животни, подпомагат пчеларството, но също така осигуряват на хората и възможност за туризъм, отдих и почивка. Какви са тогава горите със защитни функции? Както и самото име подсказва, това са тази група гори, които имат за основна цел да защитават населените места, земеделските земи, пътищата, язовирите и хората от природни бедствия. Горите защитават населението от природни бедствия! Защитните гори заемат около 1/3 от общата площ на горските територии в България. Тези гори предпазват от лавини, задържайки нестабилните снегове по стръмните склонове. Осигуряват защита и от наводнения, като забавят скоростта на течащата по повърхността вода и ù осигуряват време да попие в почвата. Така почвените частици, които тя носи, не достигат язовирите, като по този начин горите ги предпазват от затлачване. Защитните гори намаляват ерозията и предпазват от свлачища. Процесът, при който течащата по склоновете вода изнася със себе си почвената повърхност и я натрупва в по-ниските места, се нарича ерозия. Задържайки течащата вода, горите предпазват пътищата и населените места от свлачища. Защитните гори спират сухите и горещи ветрове и намаляват изпарението от почвата, запазват равномерна снежната покривка, която пази посевите от измръзване, а при топенето напролет осигурява вода на земеделските култури. Защитните гори намаляват колебанията на температурата, като по този начин осигуряват повече селскостопанска продукция от земеделските площи.

А какви тогава са горите със специални функции?

Горите със специални функции са тези, от които се добиват семена за производство на фиданки за залесяване, както и горите в защитените територии, в които се опазват редки и защитени видове растения и животни. В тях се съхраняват над 80% от защитените растителни видове в страната и повече от половината от застрашените от изчезване животински видове. Горите със специални функции опазват биологичното разнообразие, защото те са естествена среда за съществуване на много видове растения и животни. Най-големите защитени територии в България са трите национални парка („Рила“, „Пирин“ и „Централен Балкан“) и 11-те природни парка („Българка“, „Беласица“, „Витоша“, „Врачански Балкан“, „Златни пясъци“, „Персина“, „Сините камъни“, „Странджа“, „Русенски Лом“, „Рилски манастир“ и „Шуменско плато“). В тях човешката дейност е силно ограничена. По-малки защитени територии са резерватите, в които човешките дейности са забранени, а в поддържаните резервати, природните забележителности и защитените местности се допуска човекът само да подпомага процесите, които протичат в природата.

 

ДЕН 18 – ИНФОРМАЦИЯ ЗА БИОТОПНИТЕ ДЪРВЕТА ОТ ВИКТОРИНАТА „УЧИМ И ЗНАЕМ ЗА БЪЛГАРСКАТА ГОРА“

Когато видят загиващи или загинали (изсъхнали) правостоящи дървета, повечето хора ги смятат за грозни, вредни и безполезни. А знаете ли, че те всъщност са много специални и се наричат БИОТОПНИ ДЪРВЕТА? Наричат се така, защото загивайки те създават условия за живот на другите горски създания. Най-различни видове организми – гъби, насекоми, бозайници и др., използват тези дървета, за да живеят, да се хранят или да се размножават там. Или, както ние лесовъдите казваме на нашия език: Биотопните дървета осигуряват местообитания за други живи организми.  Дърветата загиват, поради различни причини – от старост, при удар от гръмотевица, нападение от насекоми, гъби или други организми, липса на светлина, недостатъчно хранителни вещества и вода в почвата, пречупвания от сняг и вятър, и др. Разбира се, не трябва да забравяме, че и живите дървета също могат да бъдат определени като биотопни. Например, много стари или много високи дървета, покрити с мъхове и лишеи, с хралупи и гнезда. Без биотопните дървета, като местообитания за другите живи същества, се прекъсва връзката между организмите, нарушава се функцията на гората като едно цяло и тя обеднява. Не всички дървета, обаче, имат специалните характеристики да бъдат определени като биотопни. И точно тук идва нашата роля – на лесовъдите. При провеждане на сечи в горите ние лесовъдите предварително преценяваме кои са тези жизненоважни дървета и ги отбелязваме по подходящ начин, така че работниците да не ги нарежат за дърва, а да ги оставят непокътнати в гората. Например, когато на дървото има гнездо, върху кората му може да видите голяма буква „Г“, в други случаи с „Б“, или пък да е отбелязано със специалния символ за биотопно дърво – отпечатък „кълвач“.

Да преговорим:

1. Кои дървета са биотопни? – Стоящи загиващи, загинали или живи дървета със специални характеристики, които осигуряват местообитания за други живи организми.

2. По какво ще ги разпознаем?

– Дървета с големи размери;  Много стари дървета;  Много високи дървета; – Дървета, покрити с мъхове, лишеи и гъби;  Дървета с хралупи, дупки, гнезда;  Дървета с пречупени върхове или дебели криви клони;  Дървета, чиито плодове и семена се използват за храна от дивите животни;

3. Каква роля изпълняват и защо е необходимо тяхното запазване?

Биотопните дървета осигуряват местообитания за други живи организми. Имат ключова роля за съществуването на стотици видове гъби, растения и животни и за поддържане на живота в горите. Без биотопните дървета, като местообитания за другите живи същества, се прекъсва връзката между организмите, нарушава се функцията на гората като едно цяло и тя обеднява.

 

ДЕН 17 – ПРОФЕСИЯ ЛЕСОВЪД – СТОПАНИСВАНЕ И ОПАЗВАНЕ НА ГОРИТЕ

И днес, по случай Седмица на гората продължаваме нашия разказ за дейността на лесовъдите. Други важни дейности, които извършват лесовъдите са стопанисването и опазването на горите. Лесовъдът съблюдава за правилното извършване на всички планирани в горите дейности – отгледни и възобновителни сечи, добив на гъби, горски плодове и лечебни растения, пашата в горите. Лесовъдът следи за спазването на законите и предприема действия за предотвратяване на нарушения в гората – неправомерна сеч, незаконен лов и риболов, предизвикване на пожар и други. Защо е необходимо да се секат дървета в гората? За да порасне едно дърво здраво, за да бъде устойчиво на силните ветрове и тежките снегове е необходимо да бъдат създадени условия. Когато дърветата нарастват, те се нуждаят от повече място, което да им осигурява вода и хранителни вещества. Постепенно част от тях започват да изсъхват поради недостиг на вода и минерални соли. Тук особено важна е ролята на лесовъда, който трябва да прецени кои са най-здравите и качествени дръвчета, за да ги запази, тъй като те ще са гръбнакът на здравата и устойчива гора, и да махне онези, които ще пречат на нейното добро развитие и растеж. Лесовъдите маркират –отбелязват дърветата по точно определен начин и само определените по този начин дървета могат да бъдат отсичани. Тази грижа се провежда периодично през целия живот на гората. Когато тя стане на пределна възраст, сечите започват да се извършват така, че да останат най-качествените и плодовити дървета. В изредената (с по-малък брой зрели, възрастни дървета) гора има повече светлина, тя започва да ражда повече семена, които след попадане в почвата дават живот на новото поколение дървесни растения. Най-значимите ЗАПЛАХИ за горите в България са природните бедствия, пожарите и незаконните действия на човека. Горските пожари са стихийно бедствие. Те  оказват негативно въздействие на целите горски екосистеми – унищожават дървесната, храстовата и тревната растителност, увреждат почвата и микроорганизмите. Голяма част от представителите на горската фауна не успяват да мигрират и загиват в следствие от огъня или последиците от него. Горските пожари нанасят негативни последици и на околната среда, чрез отделящия се при изгарянето дим, който замърсява въздуха и влошава условията и начина на живот на хората. През 2020 г. в горските територии у нас са възникнали общо 499 бр. пожари, като основен фактор за тях остава човешката небрежност, която е причина за 67 % от пожарите. Лесовъдите и всички горски служители участват наравно с пожарникарите в гасенето на пожарите и целогодишно следят за спазването на противопожарните правила от всички посетители и работещи в горите.

 

ДЕН 16 – ПРОФЕСИЯ ЛЕСОВЪД – ВЪЗОБНОВЯВАНЕ И ЗАЛЕСЯВАНЕ НА ГОРИТЕ

Всяка година в първата пълна седмица на месец април лесовъдите отбелязват своя професионален празник „Седмица на гората“, който в началото на 20 век се е наричал Празник на залесяването. И това не е случайно, защото едни от най-важните дейности на лесовъдите са възобновяването и възстановяването на горите. По-голямата част от българските гори се възобновят по естествен път. Узрелите семена на дърветата се разсейват и от тях поникват млади растения. Това обаче се случва само на местата, където условията са подходящи – почвата е влажна, лятото не е сухо и горещо, зимата не е студена, няма късни пролетни или ранни есенни слани и няма много тревисти растения или храсти. Една част от горите обаче (около 1/3) са се възстановявали и се възстановяват с помощта на човека. Той събира семена, произвежда фиданки (млади дръвчета на 1-2 и повече години) и ги залесява там, където гората сама не е успяла да се възстанови, например след пожар, нападение на различни насекомни вредители или други природни бедствия. Отговорностите на лесовъда са свързани с проучване на горите и планирането на всички дейности в тях. Лесовъдът извършва наблюдения върху растежа и развитието на гората, сроковете на цъфтеж, узряване, разсейване и събиране на шишарки и плодове. Узрелите шишарки и плодове се събират от специално подбрани висококачествени дървета, за да могат новите фиданки да наследят техните ценни качества. Събраните семена се окачествяват в Горските семеконтролни станции. Само семена със сертификат за наследствените си качества и свидетелство за кълняемост (способността на семената да покълнват) се засяват в специални места, наречени горски разсадници. Там фиданките се отглеждат при специални условия, защитени от студ, пек, суша, слани, гризачи и вредители. Когато след две-три години пораснат достатъчно, внимателно се изваждат и се транспортират до местата, в които гората не може да се възстанови по естествен път, а е необходимо да се залеси нова гора. Залесяването е най-важният момент в живота на гората, защото с него се ражда млада и нова гора. За всички места, подлежащи на залесяване, предварително са определени кои са най-подходящите дървесни видове в зависимост от климатичните и почвените условия. Ако се използват неподходящи дървесни видове, обикновено те не оцеляват. За да бъде успешно залесяването, фиданките трябва да бъдат засадени правилно.  Дърветата се засаждат в дупки, които се отварят със специални инструменти, наречени „мечове“. Преди засаждането коренчето на фиданката трябва да се предпазва от слънцето и вятъра, за да не просъхне. Фиданките се поставят в дупки и се покриват с почва, която след това трябва добре да се утъпче. Никак не е лесно да отгледаш дърво от семе. Със залесяването работата на лесовъда по създаването на новата гора не преключва. Младите фиданки са нежни и се нуждаят от грижи в следващите три до пет години. Редовно трябва да се окопават, за да се премахава нежеланата тревна и храстова растителност около тях. Създадените от човека млади гори се наричат горски култури.

ДЕН 15 – ГОРСКИ ПЛОДОВЕ

Кой не обича да си похапва плодове? Всички обичаме, нали? Какво по-хубаво от това да отидеш при баба и дядо на село, да се покатериш на черешата и да си хапваш сладко, сладко! Е, и животните в гората също обичат, затова днес ще си говорим за ГОРСКИТЕ ПЛОДОВЕ. Едни от любимите плодове на горските обитатели са черешите. Обикновената (дива) череша в България се среща разпръснато като единично дърво в смесените широколистни и широколистно-иглолистните гори докъм 1000-1200 м н.в. Издържа на студ, но обича светлината и топлината. Достига до 30 м височина и около 60 см диаметър на стъблото. Цъфти красиво с едри бели цветове през април-май едновременно с появата на младите листенца. Плодовете узряват през юни-юли и са тъмночервени, сочни, сладки или леко горчиви. Знаете ли, че лисиците също обичат да си хапват череши? Боровинки – В България са разпространени 4 вида боровинки, от които най-често срещаните и използвани са Черната и Червената боровинка, една от любимите храни на мечката. Черната боровинка е дребно листопадно храстче с височина между 10-40 см, (листата падат през есента, а през пролетта порастват нови). Среща се в иглолистни и по-рядко в широколистни гори между 900 и 2000 м н.в. Листата са меки, светло зелени, ситно назъбени по краищата. Плодовете са дребни синкаво черни, сладки. Червената боровинка е дребно вечнозелено храстче, високо до 30 см (листата не падат, а остават зелени през зимата). Среща се в иглолистните гори от 700 до 2000 м надморска височина. Листата са твърди, тъмно зелени и лъскави отгоре, а отдолу с червеникави точици. Плодовете са  червени, твърди, кисело-сладки. Предпочитана храна за различни видове горски гризачи, птици и насекоми са орехите и лешниците. Вкусна и питателна храна както за хората, така и за катеричките. В България ОРЕХЪТ е широко разпространен като културно и подивяло дърво из цялата страна докъм 1300 м н.в. Орехите съдържат редица ценни хранителни вещества, като белтъчини, мазнини, минерални соли и витамини от групата В и С. Храстът, на който растат лешниците, се нарича ЛЕСКА. Всъщност тя може да стане и малко дърво с височина до 9 м, но това се случва по-рядко. Среща се почти от морското равнище до 1800 м н.в. Лешниците също са много витаминозни и вкусни. Ето, че вече знаете кои са най-често срещаните горскоплодни дървесни и храстови видове в горите. При провеждане на сечите лесовъдите ги запазват, защото са от голямо значение за поддържане на биоразнообразието в горските екосистеми, осигурявайки храна на множество горски обитатели. Катериците, например, разнасят орехите и лешниците из гората и по този начин ги посяват на различни места. Понякога леската пречи за нормалното развитие на младите дръвчета на черния бор и трябва да бъде отстранявана, за да може те да укрепнат и да станат силни.

ДЕН 14 – РИБИ

Рибите са разпространени навсякъде по света. Можем да ги видим от най-горещите места до най-студените океани. Имат различна форма и размери. Дишат с хриле. Често отварят и затварят устата си и така водата влиза и излиза през хрилете, като в тялото на рибата влиза кислород, взет от водата. Рибите имат и един по-специален орган – страничната линия. С него те се ориентират във водата и не се блъскат в заобикалящите ги предмети. Страничната линия е линия, простираща се от края на хрилете до началото на опашката. При някои видове риби тя е непълна или прекъсната, а при други е възможно изцяло да липсва. Рибите имат нос т.е. имат обоняние и освен това могат да виждат и на тъмно. Средството, с което рибите плуват са тялото и перките. Перките могат да са чифт или единична перка. Рибите имат специален мехур, който им помага да се издигат във водата. Храната им може да бъде както растителна така и животинска. Вида на водната среда има някои особености, които са се отразили върху строежа и живота на рибите – риби живеещи в сладки и солени води. Освен солите, важни за живота на водните обитатели са различните количества на разтворените във водата органични вещества. Най- разпространените риби у нас са пъстървата, мряната, каракуда, костур, шаран, паламуд, скумрия, сом. Пъстървата и мряната живеят в горните течения на реките, където температурата е по-ниска и водата е по-богата на кислород. За тези два вида риби горските потоци и реки са техен дом, могат да виреят само в чиста вода и ако изчезнат, това означава, че водата е замърсена. Пъстървите могат да плуват срещу течението, хвърлят хайвера си в горната част на реките и ако на пътя им има праг или друго препятствие, правят скокове във въздуха за да ги преодолеят. Тя е хищна риба, която се храни с мухи, червеи и често в менюто ѝ се включват по-малки рибки. Тя е обект на спортен риболов. Месото на Балканската пъстърва се слави с отличните си вкусови качества, поради което се смята за деликатес сред останалите речни риби. В долните течения и във водните обекти като язовири и езера, където движението на водата не е голямо се среща шаран. Шаранът е сладководна риба Той е всеяден, като в ранна възраст се храни с планктон и с увеличаване на теглото, преминава към консумиране на различни бентосни организми. По-големите риби ядат и малки рибки поради неспособността да си осигуряват необходимото количество храна. Размножава се през пролетта. В нашите води той намира отлични условия за размножаване и живот. Днес шаранът се отглежда често в язовири и други водоеми. През май и юни по камъни и водни растения женските шарани хвърлят хайвера си, както една риба може да хвърли до 500 000 хайверни зрънца. Малките рибки се отглеждат в плитки, обрасли с растителност басейни. През есента се преместват в по-дълбоки басейни за презимуване. Тук, заровени в тинята са защитени от студа. Теглото на един две-три-годишен шаран достига средно три килограма.

ДЕН 13 – ИГЛОЛИСТНИТЕ ГОРИ

Днес ще продължим нашия разказ, като ви представим и втория вид най-широко разпространени гори у нас – иглолистните гори. Те заемат 1/3 от площта на всички гори в България. По-голямата част (92%) от естествените иглолистни гори са разположени в планините при надморска височина над 1000 m. Това означава, че когато покоряваме планинските върхове, ще намерим иглолистните гори по-високо от широколистните. Както можете да предположите, тези гори са съставени основно от иглолистни видове, а това са дървета, чийто листа са игловидни (т.е. приличат на иглици), от където идва и името им. При повечето не опадат през есента, листата им живеят от 3 до 9 години и никога не опадат едновременно. Ето защо те са зелени дори и през зимата. Игловидните листа при различните видове са закрепени към клонките по различен начин: при боровете са в снопчета по две, докато при смърча и елата са прикрепени единично за клонките. В ствола и клоните на иглолистните растения има канали, пълни със смес от етерични масла и смола. При нараняване на дървото смолата изтича и затваря раната. Друг характерен белег на иглолистните растения са шишарките – орган, в които се образуват семената на растенията. Шишарките имат разнообразна форма – яйцевидна (например при боровете), цилиндрична (например при смърчовете и елите), сферична (кипарис и др.). Стъблата им обикновено са прави от основата до върха, а короните им най-често са конусовидни. У нас се срещат 16 вида. Най-характерните за България са белият бор, черният бор, смърчът, елата, бялата и черната мура, клек и др. Белият бор е най-широко разпространеният иглолистен дървесен вид в България, след него се нарежда смърчът. Горите с преобладаващо участие на черен бор се класират трети по площ, като сравнително широко разпространение имат и горите с участие на обикновена ела. Иглолистните дървета се използват от човека за добиване на ценна дървесина и смола. От смолата се извличат етерични масла, които се използват в парфюмерията и в медицината. Иглолистни дръвчета се използват и за Коледни елхи. Но елите и смърчовете, които украсяваме за Нова година не се секат безразборно в горите, а се отглеждат в специални условия на определени места, за да радват малки и големи по време на празниците. Както и широколистните, така и иглолистните се използват за залесяване и озеленяване. По планинските склонове хората засаждат иглолистни дървета и храсти с добре развита коренова система, която прониква дълбоко в почвата и я укрепва. Също така корените задържат голямо количество вода в почвата, която попада там по време на обилни валежи и при топенето на снеговете. Така иглолистните растения по склоновете на планините ни предпазват от наводнения. Най-старото иглолистно дърво в България е Байкушевата мура, за която Ви разказахме преди няколко дни в нашата приказка за вековните дървета. Най-старото иглолистно дърво в Света е дървото Матусал (дълговечен бор). То е на възраст над 4850 години и се намира в щата Калифорния в САЩ.

ДЕН 12 – 1 АПРИЛ ДЕН НА ПТИЦИТЕ

Човекът е познавал ползата от птиците от хилядолетия. Различните породи кокошки, патици и гъски, които са били одомашнени, осигуряват целия свят с яйца и месо. Гълъбите са били използвани за пренасяне на съобщения от 3000 г. пр. н. е. до наши дни. Птиците оказват голяма помощ на земеделците, като намаляват броя на много гризачи и насекоми, които увреждат земеделските култури. Птиците, които се хранят с плодове, спомагат за разпространяването на семената на различните растения чрез екскрементите си. Днес, в международния ден на птиците ще ви разкажем за един много интересен пернат обитател на нашите гори – Глухаря.

21 любопитни факти за 21 дни – викторина „Учим и знаем за българските гори“ Глухарът е застрашен вид, включен в Червената книга на България. Това е най-едрата птица в семейство Кокошеви. Глухарът е атрактивна едра птица, привързана към горските местообитания. Обитава стари иглолистни гори, особено стари борови гори, на каменист терен с изобилия от боровинки, мъхове, с трепетлика и смърч. Не обича открити места. В България се храни предимно с растения, като менюто му включва пъпки и иглици на белия бор, смърча, листа на бука и други дървета, боровинки, малини, къпини и др. плодове през пролетта и лятото, а също и насекоми, мекотели и други безгръбначни животни. Впечатляващо при глухара е размножаването, което се нарича „токуване“. Мъжките птици токуват, като за целта се събират на определени места, наречени „токовища“. Размножителния сезон при Глухарите започва между март и април и завършва между май и юни, в зависимост от началото на пролетта, развитието на растителността и надморската височина. При токуването, петлите използват определени дървета, на които нощуват и от които започват брачната си песен преди изгрев слънце, като постепенно слизат от клон на клон. В началото на своята песен мъжкият застава със силно изпъната шия, издуто гърло, с клюн сочещ към небето. Опашката му е повдигната и разперена, а крилата провиснали. Птицата пристъпва от крак на крак и започва своята ария съставена от три специфични звука – чукане, плюкане и брусене. Песента, на разсъмване отначало от дърво, после от земята, е съставена от звук като чукане от две пръчки, зачестяващо и завършващо със силен звук като от излитаща от бутилка тапа, следван от фин звук като точене на коса – брусене. Песента макар и тиха се чува на около 300 м разстояние и продължава 6 секунди. В последната част от нея – брусенето ушните канали на птицата се затварят тъй като при разтваряне на клюна, костите на долната челюст притискат ушните канали. Птицата буквално оглушава за цели 3 секунди, от където е дошло и името – Глухар. Женските нощуват недалеч от токовищата и щом започне токуването, те долитат и се приземяват или кацат на дърво в близост до някой от пеещите петли.

ДЕН 11 – КАКВО СА ГЪБИТЕ?

Какво са гъбите? Растение или Животно? Гъбите не са нито растения, нито животни. Те се отнасят в отделно царство „Гъби“ (Fungi). Тези интересни творения на природата растат като растения, често дори приличат на тях, но от гледна точка на еволюцията имат много повече общи черти с животните. Както хората и животните вдишват и издишат, те усвояват кислород и отделят въглероден диоксид. Те нямат в своите тъкани хлорофил, чрез който растенията фотосинтезират, затова не се нуждаят от слънчева светлина, за да растат и разчитат на други организми, за да си набавят храна. Обикновено виждаме само надземната част от гъбите  (шапка, пръстен, пънче и торбичка),  която е всъщност една малка част от цялото й устройство. Това е размножителният орган на гъбите. Чрез него те отделят малки клетки, наречени спори, които попадайки при подходящи условия се делят и възпроизвеждат младата гъбка. „Коренът“ на гъбите се нарича мицел и ние не можем да го видим, защото се намира вътре в почвата или друга повърхност, върху която гъбата е пораснала – например дървесина, слама, листна постеля и др. Мицелът всъщност е тялото на гъбите и е изграден от множество нишки, които се наричат хифи.  Гъбите са много полезни и важни за природата, защото разграждат органичните вещества и ги преработват до прости минерални соли. Така се затваря хранителната верига, защото неорганичните вещества могат да се усвоят от зелените растения за изграждане отново на органични съединения. Ето защо гъбите имат необходимостта да живеят в сътрудничество с друг организъм. Това може да е вредно за другия организъм (само гъбите извличат полза), но може да е полезно и за двата организма. Гъбите живеят по дърветата в гората и могат да се срещнат във всички части от дървото – корен, стъбло, корона. Те разлагат органичните вещества дори и от гниещата дървесина. По тази причина често може да видите гъби върху вече стари и сухи дървета. Ние хората ядем гъби, без дори да го подозираме. Те се съдържат в маята, в някои лекарства, както и в много от ароматизаторите за храни. Гъбите могат да бъдат ядливи или отровни. Много често ядливите гъби имат свои отровни двойници. Именно заради това НЕ ТРЯБВА да берем гъби от гората без присъствието на близък човек, който ги познава много добре. При бране на гъби не трябва да ги дърпаме, за да не унищожим техния мицел. Надземната част се отрязва внимателно с ножче до основата. Ядливите гъби са полезни и влияят благоприятно върху имунната система на човека. Те са единственият източник на витамин от групата В, които не са от животински произход. Освен в кухнята и фармацията, гъбите имат много други приложения. Например, същият хитин, който ги прави трудно смилаема храна за хората, може да се използва за направата на хартия и текстил. От някои гъби може да се произвеждат и бои. В далечно минало хората са използвали прахановата гъба, за да палят огън от искри, получени от удрянето на кремъци (вид твърд камък) един в друг. Не бива обаче да забравяме, че всеки огън в гората крие риск от пожари. Но има и друг начин, по който гъбите могат да осветят тъмнината и това не включва пламъци. Наричат се биолуминесцентни гъби. Те произвеждат зелено сияние, когато молекулите на специално вещество реагират с кислород – точно както при светулките, морските риби и други биолуминесцентни организми. Известно е, че над 30 вида гъби светят в тъмнината. А още по-интересното е, че те светят само и единствено в тъмното, привличайки насекоми през нощта, за да разпръснат спорите си. А това би могло да е от голяма полза за човечеството. Например, благодарение на съвместимостта на гъбите с биохимията на растенията, учените смятат, че един ден биха могли да използват генното инженерство и да направят „светещи“ дървета. Те ще бъдат перфектната зелена алтернатива на уличните осветителни тела.

ДЕН 10ДА ВИ ЗАПОЗНАЕМ СЪС СЕМЕЙСТВО ЕЛЕНОВИ

Горите на България изобилстват от диви животни. Част от тях са ловни видове, които ние наричаме „дивеч“. От едрите бозайници ловни видове са дивата свиня, благородния елен, елен-лопатар, сърна. Само в определени райони се срещат дива коза, муфлон, зубър, тибетски як и алпийски козирог. Ловните стопани полагат грижи за всички диви животни. Най-често в гората можете да срещнете представители на семейство Еленови или Плътнороги. Това са благородния елен, елена-лопатар и сърната. Благородният елен е голямо красиво животно. Теглото на един елен може да достигне 300 кг. Мъжките елени имат рога и се наричат рогачи, а женските  – кошути. Интересното при мъжките елени е, че всяка година през февруари-март падат рогата им и порастват нови. Докато растат, рогата са покрити с мъхеста ципа, която е богато кръвоснабдена. Тази ципа храни и осигурява бързия растеж на рогата, който приключва през юни-юли. Тогава кръвоснабдяването се прекъсва и мъхестата ципа изсъхва, започва да ги сърби и елените обелват рогата си. За целта те ги трият ожесточено в стъблата на дърветата. Така през септември рогачите са с големи и красиви рога, готови за битки през сватбения период. Тогава най-големите и най-възрастни мъжки елени, които са водачи на стадото привличат кошутите. По това време те трябва да премерят сили с младите елени, които искат да заемат неговото място. А рогата са им необходими, за да защитават стадото си от съперниците си. През септември гората се оглася от рева на елените и от трясъка на рогата им по време на битките. Еленът-лопатар е по-дребен от благородния елен. Теглото му достига до 70-90 кг, а на кошутите 35-45 кг. Мъжките имат рога, които накрая се разширяват като лопата, от където идва и името му – елен-лопатар. Женските са без рога и се наричат кошути. Окраската на лопатара е специфична червено-кафява с бели петна през лятото и сиво-кафява през зимата. Както при всички мъжки животни от семейство Еленови и при елена-лопатар всяка година падат рогата и порастват нови. Еленът-лопатар сватбува на обширни открити поляни или в рядка гора. Рогачите пристигат от големи разстояния. На сватбовището се водят ожесточени битки за надмощие. Ревът на лопатара не е мощен като на благородния елен, а по-скоро хриплив, като „грухтене“. Сърната е най-дребният и най-грациозния представител на семейство Еленови в България. Мъжките са с рога и се наричат сръндаци, женските са без рога. Теглото им достига най-много 30- 35 кг. Сърната има добър слух и силно обоняние. Зрението й също е добро, но тя почти не различава неподвижни предмети. Когато излезе срещу неподвижно стоящ човек тя се спира само на няколко метра от него и го оглежда продължително. Побягва при най-малкото му раздвижване или при някакъв страничен шум. Сърната сватбува през лятото – от средата на юли до средата на август. Сръндакът избира някоя полянка в гората и я маркира със специфичната си миризма и характерния си брачен зов. Ревът на сръндака е характерен еднократен звук, повтарящ се през определени интервали и се нарича брецане. Сръндакът преследва сърната, която си е избрал в брачен танц около някой камък или дърво. От дългото преследване остава по земята кръгла диря, наречена от народа „самодивско колело“. Сърната е много боязлива. Тя се притеснява от всякакви шумове. Винаги е нащрек и е готова да се отдалечи. Непрекъснато се оглежда, дори когато се храни.

ДЕН 9 – ВЕКОВНИТЕ ДЪРВЕТА

Както сами се досещате вековни дървета, наричаме дърветата, които са достигнали възраст  няколко стотин години.  България е страна, която може да се гордее с богатство от вековни, дори хилядолетни дървета. Единични дървета или запазени участъци от гората на преклонна възраст се срещат в нашите планини и по-рядко в равнинните части на страната. В миналото на старите дървета е отдавана особенна почит. Много често големи дъбови дървета са използвани като светилища и оброчища. Не случайно единични такива екземпляри се срещат край параклиси, черкви  и манастири. Най-старото дърво в България е Гранитският дъб. Това е летен дъб, който се намира до село Гранит, област Стара Загора. Установено е, че дървото е на 1675 години. Това означава, че фиданката е поникнала преди възникването на българската държава. Предполага се дори, че е и най-старото дърво в Европа. На височина достига 23.4 метра, а обиколката му е цели 7.5 метра. От дървото е останал един единствен жив клон, който и до днес дава жълъди. От представителите на иглолистните видове най-старото измерено дърво в България е Байкушевата мура. То е от вида черна мура. Носи името на лесовъда Костадин Байкушев, който през 1897 година открива и описва този екземпляр. Възрастта му е около 1300 години. Височината на дървото е 26 метра, а обиколката почти същата като на Гранитския дъб – 7,8 метра. Байкушевата мура се намира в планината Пирин, над град Банско, по пътя за х. Вихрен на 1300 метра надморска височина. В нашата страна е изготвен Регистър на вековните дървета в България, които се обявяват за защитени по Закона за биологичното разнообразие. В България са защитени над 2 хиляди вековни дървета.

ДЕН 8 -ЛЕЧЕБНИТЕ РАСТЕНИЯ

Българската лечебна флора е не само най-богатата в Европа, но и най-добре проучената. Oкол 770 вида от всички видове растения у нас са лечебни. Лечебни са всички растения, които съдържат лековити вещества и могат да бъдат използвани за получаване на билки. „Билките“ всъщност са отделни части или цели растения, плодове и семена от тях, които в свежо или изсушено състояние са предназначени за лечебни и профилактични цели, за производство на лекарства, храни, подправки, козметика. Шипката е малък храст, но е една от най-разпространените и широко използвани билки у нас. Тя е известна като „Царицата на билките“, малките й плодчета са с изключително лечебно действие. По съдържанието си на витамин C шипковия плод няма аналог в растителния свят! Тя е богата и на много витамини и минерали. Всички знаят, че при простуда е хубаво да се пие шипков чай, който дава енергия, облекчава запушения нос и възпаленото гърло. В народната медицина от тревистите лечебни растения лайката и жълтият кантарион са най-често употребяваните билки. Лайката е украсата на полята и ливадите. Тя прилича на слънцето. Вceки у нac e имaл дoceг c лeкoвитaтa cилa нa лaйкaтa – дaли зa инхaлaция, гaргaрa, зa oблeкчeниe при cтoмaшни зaбoлявaния или прocтo пoд фoрмaтa нa чaшa чaй зa уcпoкoeниe и дoбър тoнуc. Тaзи билкa ce изпoлзвa и ширoкo в кoзмeтикaтa, кaтo имa блaгoтвoрнo дeйcтвиe върху кoжaтa и кocaтa. Жълтият кантарион пък расте по сухи места, изредени гори, изоставени необработвани ниви. Цветчетата му са ярко жълти и са събирани в съцветие на върха на стъблото. Листенцата са срещуположни с елипсовидна форма и нямат дръжки. Лесно може да се познае, защото листата погледнати през слънчева светлина изглеждат като перфорирани, но  всъщност това са малки мехурчета изпълнени с етерични масла. Ползите от жълтия кантарион са много. Можем да го ползваме като чай при възпаления и микроби. Може да се направи масло от него, което помага за по-бързото заздравяване на рани и белези. Важно е да знаем, че при брането на лечебни растения, ТЕ НЕ БИВА да се изскубват целите растения с техните корени. Берат се само тези части, които се употребяват като билки – стъбла, листа, цветове. Събирането на билки става с подходящи инструменти. Лечебните растения присъстват в много от народните обичаи и традиции и до днес. В българския празничен календар има специален празник на билките – Еньовден (24 юни). Смята се, че на Еньовден билките имат най-голяма лечебна сила, особено при изгрев слънце.

ДЕН 7 – ЖИВОТИНСКИ СВЯТ – МЕЧКА

България е на едно от първите места в Европа по разнообразие на животински видове. Горите са обитавани от бозайници като мечки, благородни елени, елени лопатари, сърни, диви свине, зайци, язовци, белки и много други. Най-едрият хищник в България е кафявата мечка. Тя е застрашен вид, включен в Червената книга на България. На дължина достига 1,2 до 2 м. Теглото и е 150-250 кг., като някои мъжки могат да достигат тегло до 350 кг. На пръв поглед тя е тромаво животно, но всъщност понякога успява да достигне скорост от 40-50 км/ч. Мечката има нужда от покоя на дивите гори. В миналото е обитавала всички планини в България. Днес в България живеят около 800 мечки основно в Средна Стара планина, Рила, Пирин и Родопите. Намира храна благодарение на цветното си зрение, силния слух и развитото обоняние. Мечката е всеядно животно – храни се с корени, жълъди и млади треви, гъби, мравки и насекоми, обича горски ягоди, малини и боровинки, диви ябълки и круши. Хапва мед и лови риба. През лятото кафявите мечки прекарват значително време в хранене. Спи зимен в зимен сън от 3 до 4 месеца в годината, но никога не заспива дълбоко. Затова не трябва да се влиза в меча бърлога през зимата. Мечките не създават постоянни семейства, но връзката на майката с малките е много силна. Те се раждат голи, беззъби, слепи и много малки – колкото малки котета и са с тегло половин килограм. Бебетата сучат от млякото на майката до пролетта или дори началото на лятото, в зависимост от климатичните условия. По това време малките тежат от 7 до 9 kg и са се развили достатъчно за да я последват на дълги разстояния и да започнат да търсят твърда храна. Мечките са всеотдайни майки и се грижи за своите малки  най-малко 2 години. Властелинът на планината ще познаете по следите. Стъпалата на краката й са голи и стъпва на цяло стъпало – задните лапи приличат на човешките, но имат ясно изразени следи от нокти.Счита се, че мечките са едни от най-интелигентните бозайници. Живеят до 30 год.

ДЕН 6 – ШИРОКОЛИСТНИТЕ ГОРИ

Горите в България покриват близо една трета от територията на страната.В различните части на страната се срещат различни дървесни и храстови видове, поради което могат да бъдат класифицирани по различни начини.  Най-широко разпространеното разграничаване на горите е според основните дървесни видове, от които те са съставени, и биват широколистни и иглолистни. Днес ще Ви разкажем малко повече за широколистните гори. Както се вижда от името – основните дървесни видове в тях са широколистните дървета. Широколистните видове имат големи и плоски листа. Почти при всички тях, листата опадат през есента, затова ги наричаме и листопадни. Този процес протича, за да могат дърветата да се приспособят през зимата към големите студове. Без листа те не изразходват своята енергия и запазват влагата в своите стъбла. По този начин не замръзват през зимата дори и при много ниски температури. Листата им се багрят с различен цвят и показват кой е сезонът. През пролетта и лятото са зелени, а през есента са най-често жълти, оранжеви или червени. Все пак има и някои широколистни видове, които запазват своите листа през цялата година и така остават зелени целогодишно. Короната на дърветата е кръгла или овална и така дори и от далече можем лесно да ги различим от иглолистните видове, чиято корона е предимно конусовидна. Семената на широколистните се формират в различни видове плодове – жълъди (бук и дъб), реси (бреза), крилатки (явор, ясен), месести плодове (череша). Дървесината им е по-твърда отколкото на иглолистните. Близо 70 % от горите на България са широколистни. Те са разпространени в низините, равнините, ниските планини, дори на височина до 1500 м.н.в. Най-широко разпространените широколистни дървесни видове са дъбовете, бука и габър. Освен тях в нашите гори много често се срещат явори и ясен, бряст, липи, топола и мн. др. Според основния дървесен вид, който расте в дадена гора, широколистните гори могат да бъдат разделени на дъбови, които са светли, сухи и топли и са разположени в най-ниските части на страната. След тях, в по-високите части на страната се разполагат буковите гори, които са по-сенчести и влажни. Почвата, върху която растат широколистните дървета е много богата на хранителни вещества, тъй като листата, които опадват върху нея  се разлагат и я обогатяват. Едновременно с това тези гори формират много благоприятни климатични условия, които дават възможност за развитието и на голямо разнообразие от други растителни видове – храсти и треви, мъхове и гъби, както и на богато разнообразие от животни – сърни, елени, диви свине, вълци, лисици и богато разнообразие от птици. Най-старото широколистно дърво в България е летният дъб в село Гранит, до Стара Загора. То е и най-старото широколистно дърво в цяла Европа. Неговата възраст е над 1600 години.

21 любопитни факти за 21 дни – викторина „Учим и знаем за българските гори“ДЕН 5 – ПРИЛЕПИТЕ – ЛЕТЯЩИТЕ БОЗАЙНИЦИ

Прилепите НЕ са мишки, макар и външно да приличат на тях. Тези интересни представители на животинския свят са бозайници, които раждат своите малки живи и ги кърмят с мляко. Отглеждат ги в своеобразни детски градини, където се струпват до 500 на 1 кв.$м. Майките успяват да открият малкото си дори сред хиляди други! В света има близо 1100 вида прилепи, което е близо една четвърт от всички бозайници. Тяхната уникална способност да летят и да се ориентират дори при пълен мрак им дава възможност да се адаптират към живот в кухини и пещери, дълбоко под земята. Прилепите се ориентират в тъмното благодарение на ЕХОЛОКАЦИЯТА – те издават звуци с много висока честота, които не са доловими за човека. Тези звуци се отразяват от предметите и когато отново достигнат до чувствителните уши на прилепите, те си създават една 3D картина на заобикалящият ги свят. Прилепите НЕ са слепи! Те виждат добре дори през деня. Летят през нощта просто защото тогава нямат врагове, а през нощта и храната е в изобилие. Едно малко прилепче може да изяде до 1000 комара! Всички прилепи, които се срещат в България се хранят с насекоми и са изключително полезни. За разлика от плъховете и мишките, те не нанасят вреда на селското стопанство, не се хранят с домашни продукти, не пренасят болести. Учените твърдят, че прилепите живеят близо 10 пъти по-дълго, отколкото е нормално за бозайници с техните размери и могат да достигнат възраст до 40 години. Прилепите имат нужда от опазване тъй като родителите отглеждат само по едно малко на година, а когато през зимата изпаднат в зимен сън или хибернация са много уязвими. Всички прилепи в България са защитени от Закона за биологичното разнообразие и лошата им слава е само мит.

21 любопитни факти за 21 дни – викторина „Учим и знаем за българските гори“21 любопитни факти за 21 дни – викторина „Учим и знаем за българските гори“ДЕН – 4 ОРХИДЕИТЕ – АРИСТОКРАТИТЕ НА ЦВЕТЯТА

За разлика от стайните орхидеи, дивите са малки и едва незабележими и нямат аромат. Те са тревисти, многогодишни растения, които се срещат в горите, по поляни, ливади и пасища. Семейството на орхидеите е второто по големина семейство в растителния свят. В България има над 70 вида, повечето от които са редки, застрашени и събирането им е забранено от Закона за биологичното разнообразие. На тези крехки цветя им трябват години за да разкрият красотата си. От покълването на семето до появата на първите цветове могат да минат от 6 до 10 години. Например при Белия главопрашник първите същински листа се показват след 8 години, а едва след още 1-2 години започва цъфтеж. Тези изящни диви цветя виреят само в естествената си среда и не оцеляват в саксия или на двора. Ето защо не трябва да ги късаме с корени за да ги вземем за отглеждане в къщи. Повечето наши диви орхидеи цъфтят през пролетта и лятото. Цветовете са уникални – при Маймунския салеп приличат на маймунки, а при представителите от род Пчелица имитират женското насекомо-опрашител, за да може да бъде привлечено мъжкото насекомо и опрашването да е успешно. При грудковите орхидеи всяка година се развива нова грудка, а майчината грудка загива. Орхидеите притежават и специална симетрия – ако разрежем цвета на две с въображаема вертикална линия,  ще получим две напълно огледални половинки. Така у нас остава усещането, че орхидеята ни гледа. Друг любопитен факт е, че подправката ванилия се извлича от орхидея. Тя е и може би най-познатия вид, но не се среща в България. Наричат ги „аристократи на цветята“. На всички езици, думата “орхидея” е символ на красиво, неповторимо, рядко и скъпо цвете.

21 любопитни факти за 21 дни – викторина „Учим и знаем за българските гори“ДЕН 3 – ПТИЦИТЕ В БЪЛГАРИЯ – БУХАЛ

Знаете ли, че България е на второ място в Европа по видово разнообразие на птици? В България до сега са установени 426 вида – постоянни, прелетни, зимиващи или скитащи. През България преминават два големи прелетни пътя – Виа Понтика /по Челноморското крайбрежие/ и Виа Аристотелис / по дорината на река Струма/. По тях всяка есен и пролет стотици хиляди птици изминават дългия път от родните си места в Европа за зимуване в Африка и на следващата година се връщат обратно. Многобройни и интересни са видовете птици, които постоянно обитават нашите гори.  Бухалът е най-едрата нощна граблива птица, която се среща в България. Включен е в Червената книга на България за застрашените видове. Издава характерен звук: буху-буху, откъдето произлиза и неговото име. Той достига височина до 70 см, колкото е височината на една маса за хранене. Размахът на крилата му достига до 2 метра, колкото е дължината на едно легло. Очите и човката му са разположени на своеобразно лице, характерно за  птиците от неговото семейство – семейството на Совите. Храни се през нощта с мишки, таралежи, змии, гарвани, гълъби. Поради нежния си стомах след поглъщането на храната той повръща твърдите образувания на своите жертви. Живее в скали, труднодостъпни за човека или в кухини на дървета в стари широколистни и смесени гори. Той не строи гнездо, а направо снася своите яйца на земята в скални ниши, в хралупи на големи дървета или в стари гнезда на други птици. Да се наблюдава бухал е много трудно, тъй като той обича спокойствието и е много предпазлив. Какви звуци издава той може да чуете в звуковия файл, като последвате следния линк: https://www.youtube.com/watch?v=v16PFqLEg7U&list=PLp52hMYsuYWGhb-SuenDzenfMsNUWMa3s&index=11

ДЕН 2 – ПРОФЕСИЯ ЛЕСОВЪД

 

21 любопитни факти за 21 дни – викторина „Учим и знаем за българските гори“Днес ние можем да се наслаждаваме на горите, защото хората от минали времена до наши дни са полагали грижи за тях. Лесовъдите са специалистите, които се грижат за опазването и правилното стопанисване на горите. Намесата на лесовъда е необходима за по-бързо възстановяване на гората след горски пожари, както и след масово нападение от вредители (като корояди, листни въшки и други). Лесовъдът подпомага и ускорява развитието на гората върху места, които са сухи и бедни на хранителни вещества, където няма почва и на повърхността има само скали. За да се случи това е необходимо да бъдат събрани семена, от които да се произведат качествени фиданки (млади дръвчета) за залесяване. Младите гори се нуждаят от грижата на специалистите, за да пораснат здрави и силни.Без професионалната и внимателна намеса на лесовъдите тези процеси биха се случили много по-бавно, за период много по-дълъг от един човешки живот. Тези грижи се извършват периодично през целия живот на гората с помощта на  различни лесовъдски мероприятия, сред които и разнообразни видове сечи. Горските специалисти също наблюдават и полагат грижи за опазването на дивите животни в горите. Лесовъдите изпълняват своите задължения в гората дори и при лошо време. Понякога се случва да се справя с различни опасности като пожари, силни студове и бури, проливни дъждове, и др. Професията на лесовъд е свързана с любов към природата и чувство за отговорност към нея и нейните богатства.

ДЕН 1  –   ЗНАЧЕНИЕ НА ГОРИТЕ

Българските гори покриват повече от 1/3 от територията на България. Горите осигуряват въздух, храна и питейна вода, без които ние не можем да съществуваме. Те са място за живот и на хиляди видове организми: гъби, насекоми и други безгръбначни животни, земноводни, влечуги, птици, дребни и едри бозайници. Дърветата и храстите в гората задържат дъждовните води по склоновете и помагат тя да попие в почвата. Благодарение на това гората си осигурява запас от вода, който помага за постепенното захранване на потоците и реките. Погълнатата от почвата вода се пречиства и когато постепенно се оттече в реките и язовирите, тя е с по-добри питейни качества. Корените на растенията, особено на дърветата и храстите, задържат почвата и хранителните вещества в нея. Растенията имат и много важна роля за подобряване качеството на въздуха. При процеса фотосинтеза те усвояват въглеродния диоксид и обогатяват въздуха с кислород, необходим за всички живи организми. Горите поглъщат шума и праха, усвояват голяма част от вредните газове, които предизвикват промените в климата. Хората от праисторическо време до днес използват горите за осигуряване на прехрана, дърва за огрев, дървесина за строителство, производство на мебели, хартия, лечебни растения (билки), гъби, плодове (орех, кестен, лешник и др.). В планинските райони на страната, например горите са единственото място, където хората могат да работят и осигуряват своето препитание. Горите осигуряват на хората възможност за туризъм, отдих и почивка. Те са част от историята на човека и пазят исторически места и културни паметници, където в миналото са се случвали важни исторически събития.