Notice: Uninitialized string offset: 0 in /home/shplato/public_html/wp-includes/class-wp-locale.php on line 1

Notice: Uninitialized string offset: 0 in /home/shplato/public_html/wp-includes/class-wp-locale.php on line 1

Notice: Uninitialized string offset: 0 in /home/shplato/public_html/wp-includes/class-wp-taxonomy.php on line 1

Notice: Uninitialized string offset: 0 in /home/shplato/public_html/wp-includes/class-wp-taxonomy.php on line 1
Природен парк "Шуменско плато"

КОИ СА НАЙ-ТИПИЧНИТЕ ОБИТАТЕЛИ НА ПП „ШУМЕНСКО ПЛАТО“?

Установени се 345 вида безгръбначни и над 240 вида гръбначни животни, 28 вида земноводни и влечуги.

Клас Земноводни на територията на парка е представен от: жабата дървесница (Hyla arborea), горска дългокрака жаба (Rana dalmatina), дъждовник (Salamandra salamandra), чиято жълто черна окраска го прави трудно забележим сред опадалата шума.

Клас Влечуги е представен от : кримски гущер (Podarcis taurika), горски гущер (Lacerta praticola) и зелен гущер (Lacerta viridis), пепелянка (Vipera ammodytes), смок-мишкар (Elaphe longissima longissima), шипоопашата костенурка (Testudo hermanni), шипобедрена костенурка(Testudo graeca) и др.

Клас Птици са най-широко застъпената група в парка. Тук се наблюдават видове, обитаващи горски и открити места. Установено е наличието на 152 вида птици. Срещат се  голям синигер (Parus major), червеногръдка (Erithacus rubecula), чинка (Fringilla coelebs), кос (Turdus merula) и поен дрозд (Turdus philomelos). През зимните месеци в по-ниските части се събират  горски зидарки (Sitta europaea), планински чинки (Fringilla Montifringilla), сойки (Garrulus grandarius) и др. В източната част на природния парк, в района на паметник „Създатели на Българската държава“ през лятото се наблюдава една от най-северните колонии на скалната лястовица (Hirundorupestris). А над горските масиви и скалните венци  се вият обикновени мишелови (Buteobuteo) и големи ястреби (Accipitergentilis). Паркът се обитава от някои редки птици – гнездящите полубеловрата мухоловка (Ficedula semitorquata) и жалобен синигер (Parus logubris), които в Европа се срещат само на Балканския полуостров. Рядък вид е и черният кълвач (Dryocopus mantius).

Клас Бозайници е представен от: таралеж (Erinaceus concolor), язовец (Meles meles), белка (Martes foina), лисица (Vulpes vulpes), благороден елен, сърна, дива свиня, гризачи и др.

За съжаление някои видове са изчезнали. Това са урсиниевата усойница (Vipera ursinii racosiensis) и египетският лешояд (Neophron pernopterus). След 1980 г. няма данни и за малкия креслив орел (Aquila pomarina), осояда (Pernis apivorus), пъстрия пор (Vormela peregusna) и добруджанския хомяк (Mesocricetus newtoni). Защитени животински видове са: добруджански хомяк, пъстър пор, голям ястреб, малък креслив орел, черен кълвач, бухал, смок мишкар, урсиниева усойница и др.

МАЛКО ПОВЕЧЕ ЗА ПРИЛЕПИТЕ

Установени са 20 вида прилепи, обитаващи многобройните скални ниши, пещери и горски масиви.

Семейство Подковоноси

  1. Голям подковонос. Ловува привечер – 10-20 минути след залез слънце, като ловът може да продължи цяла нощ. Ловният полет е ниско над земята – от 0,5 до 3 м., лети бавно, подобно на пеперуда. Местообитанието му включва редки гори, храсталаци, открити места в близост до карстови разкрития и скални венци, водни басейни. Храни се с големи летящи насекоми, главно нощни пеперуди и бръмбари. Теглото варира между 17 и 30 грама.
  2. Южен подковонос. Храни се с дребни нощни пеперуди, дребни насекоми (мухи, комари). Обитава райони с пресечен релеф, карстови райони с пещери и други подземни убежища, нискостъблени гори. При ловуване, покрива над 10 000 ха. в смесени широколистни гори, храсталаци, синори, крайречни гори. Теглото му варира между 10 и 17,5 грама.
  3. Малък подковонос. Пещерен вид, свързан преди всичко с богати на растителност карстови райони, разредени гори, паркове, среща се в населени места. Полетът му е бавен и маневрен, на около 2 – 5 метра над земята. Ловува близо до убежища, около гори, храсталаци, речни брегове, над водата, около скали в карстови местности. Разпространен е в цялата страна. Храни се с малки летящи насекоми. Теглото варира между 5 и 9 грама.
  4. Подковонос на Мехели. Видът е изцяло свързан с карстовите райони. В България се среща в ниските части на цялата страна, но е сравнително рядък вид. Ловува над ливади и открити площи, в ловния периметър на вида у нас попадат редки нискостъблени гори, ливади, храстови съобщества – земеделски култури. Храната му се състои основно от нощни пеперуди и други насекоми. Теглото варира между 12 и 16 грама.

Семейство Гладконоси                                                                  

  1. Сив дългоух прилеп. У нас се среща главно в ниските райони на цялата страна. Обитава ниски открити места със степен характер, селскостопански райони, долини на реки, селища, в карстови ландшафти в ниските части на страната. При полет се ориентира чрез ехолокация, като излъчва стръмни честотномодулирани сигнали с честота 30-40 kHz и полегати честотномодулирани сигнали с честота 18-25 kHz. Полетът е бавен и маневрен. Ловува в открити местности в близост до убежището си, като лети на височина 2-5 м. Храни се основно с нощни пеперуди, като храненето е селективно – доминират пеперуди със средни и големи размери, двукрилите (мухи и комари) и бръмбарите са по-слабо представени. Теглото варира между 7 и 16 грама.
  2. Нощник на Бехщайн. Излиза след залез слънце и ловува сред дърветата. Макар рядък, видът се среща почти из цяла България, с единични екземпляри. Местообитанието му включва влажни, широколистни гори, но също и смесени гори, паркове. В диетата му преобладават нелетящи наземни или живеещи по листата на дърветата безгръбначни животни, по-малко са дневно летящи насекоми, които прекарват нощта, кацнали по листата на храсти или дървета. Теглото му варира между 7 и 18 грама.
  3. Трицветен нощник. Обитава пещери, постройки, изкуствени галерии, заселва се в карстови райони, пракове и градини, лети сред редки корони на дървета или малко над тях. Има висока летателна активност и може да ловува повече от два часа без да кацне, предпочита площи, покрити с храстова или дървесна растителност, понякога ловува над водни площи. Лети сред редки корони на дървета, над тях може да ловува повече от 2 часа без почивка. Събира храната си (паяци, мухи мрежокрили и пеперуди), като събира своите жертви си от повърхността на листа и треви. Ориентира се чрез ехолокация, като излъчва честотно модулирани звукови сигнали с честота 51-54 kHz. Хранителната диета се състои предимно от насекоми и паякообразни, събрани от листата на дървета и храсти. Тежи между 6 и 15 грама.
  4. Воден нощник. В България е разпространен из цялата страна. Обитава гористи и равнинни местности с големи водни повърхности, брегове на реки и езера, в култруни ландшафти, свързан е с водни басейни. При полет се ориентира чрез ехолокация, като излъчва честотномодулирани сигнали с честота около 42 kHz. Лети с бързи движения на крилата, на около 2 метра над повърхността на субстрата. Ловът му е предимно над водни повърхности, където лети в правилни кръгове ниско над водата. Понякога „събира“ плячката си от водната повърхност. Храни се главно с летящи насекоми (мухи, комари) нощни пеперуди. Когато жертвата му е по-едра, я улавя първо с крака. Дребните насекоми изяжда в полет, а по-едрите кацнал (висящ с главата на долу). Теглото му е между 6 и 14 грама.
  5. Мустакат нощник. Разпространен е из цялата страна. Заселва разнообразни местообитаня, сгради, хралупи, пещери, пукнатини на скали, среща се както в горски райони, така и в открити ландшафти, понякога в близост до водни площи, често се среща в селища, паркове и градини. В полет над горски масиви се придържа около върховете на високите дървета и рядко се спуска ниско над земята, в обезлесени местности лети край стени, стръмни брегове, живи плетове – често на неголяма височина. Ориентира се чрез ехолокация, като излъчва честотно модулирани звукови сигнали с честота 49-50 kHz. Храни се с летящи дребни насекоми, но понякога събира нелетящи безгръбначни от повърхността на листата. Теглото му е между 4 и 8 грама.
  6. Дългопръст нощник. У нас е разпростран в ниските части на цялата страна до 400 м.н.в., най-често се среща в карстови райони с пещери, често  близо до гористи ландшафти. Ловува нощем край реки, храната му включва насекоми, уловени на и над водната повърхност. В полет се ориентира чрез ехолокация, като използва честотномодулирани сигнали с честота около 42 kHz. Смята се, че е реликтен вид.  Теглото му варира между 8 и 15 грама.
  7. Нощник на Брант. Среща се главно в планински райони. Населява разнообразни местообитания, но предпочита горски райони, особено в близост до водоеми, по-рядко се среща в селища. През лятото намира убежища в постройки, хралупи, къщички за птици. Ловува в сумрак предимно малки насекоми, може да лови и паякообразни по листата на дърветата, но като цяло хранителната му диета е слабо проучена. Масата му е между 4.5 – 9.5 грама.
  8. Голям нощник. В България се счита за обикновен и често срещан вид, той е от най-често срещаните видове в карстовите райони. Среща се в карстови райони в цялата страна – и е от най-често рещаните пещерни видове, избягва урбанизирани територии. Негови естествени врагове са нощните хищни птици. Полетът му е бавен и маневрен на височина 5 – 8 м. Често ловува в овощни градини и широколистни гори, по-рядко в смесени гори, лозя, обработваеми полета с малка площ и смърчови гори. Лови храната си в полет или я събира от земята. Храни се на открити места в редки горички и покрайнините им, където земята е покрита с опадали листа и малко трева. Над 46% от храната му се състои от едри бръмбари-бегачи (сем. Carabidae). Теглото му варира от 26 до 45 грама.
  9. Остроух нощник. Счита се, че в България е обикновен и често срещан вид, разпространен главно в ниските части на страната. Обитава пещерите през цялата година. Придържа се към райони с пресечен релеф – хълмове, скални разкрития и венци, стръмни речни брегове и др., карстови райони обрасли с редки гори, храсталаци, паркове, градове. Избягва обширните степни пространства. Лови жертвите си във въздуха, но често ги събира и от земята. Храни се с едри насекоми (нощни пеперуди, бръмбари, скакалци). Теглото му варира между 15 и 30 грама.

Защо прилепите са важни?

По света се срещат 1293 вида прилепи. В България са установени 33 вида, а на територията на ПП „Шуменско плато“ са регистрирани 13 вида. Прилепите са единствените бозайници, които могат да летят и за разлика от птиците движенията на крилата им не са симетрични а формата им се променя според нуждите. Основната функция на прилепите се свежда до поддържане на биологичното разнообразие в горите, пасищата и в населените места, те са изключително важни за околната среда, за здравето на екосистемите и за благополучието на хората. Прилепите притежават огромен апетит и така регулират размножаването на различни вредители. По-голямата част от прилепите се хранят с насекоми. Храната на прилепите е съставена основно от насекоми и други дребни безгръбначни. Възрастен прилеп може да изяде до няколко хиляди комара за една нощ (1 малко кафяво прилепче с тегло 5 грама изяжда над 3000 насекоми на вечер, за 1 час може да изяде 1200 комара). Ловните им стратегии включват преследване във въздуха, събиране от земята или загребване от водната повърхност, като най-често се хранят по време на полет. Прилепите имат удивителен метаболизъм, сърдечната честота на големия нощник (Myotis myotis) може да варира между 680 удара в минута по време на полет до 18 удара в минута по време на хибернация. Прилепите са интересна животинска група, притежаваща уникални особености като  ехолокация, хибернация (зимен сън), спане и хранене с главата надолу. Съвършената им ехолокация позволява безпогрешно определяне размера на плячката и разстоянието, на което се намира, те безпогрешно се ориентират в полето и разпознават препятствия, благодарение на акустиката. Тази способност е перфектен заместител на зрението им, макар че не са слепи. Преди да заспят зимен сън прилепите натрупват мастна тъкан, която  съставя над двадесет процента от телесното им тегло. Тези интересни бозайници могат да плуват, но не всички са развили способност да ходят. Всички срещащи се в България видове прилепи са защитени от закона (Закон за биологичното разнообразие, Бернска конвенция, Бонска конвенция, EUROBATS, Директива 92/43/ЕЕС, IUCN 2002, а някои се намират в Червена книга на Република България.)

Основните заплахи:

  1. Унищожаване на естествените им местообитания – антропогенен натиск, неправилно стопанисване на горите, намаляване на влажните зони, др.;
  2. Използването на пестициди в селското стопанство при борба с вредители, които служат за храна на прилепите.

Мултимедиен определител на летящата фауна в ПП „Шуменско Плато“