В неделя – 10 април,  можете да проверите какво сте научили за гората в онлайн тест, който ще бъде публикуван на официалната и фейсбук страницата на ИАГ.

Вече знаете, че в горите освен много дървета на едно място, се срещат и други растителни видове, с които дърветата си взаимодействат. Освен това горите са дом и за много видове животни, птици и насекоми.

В някой гори обаче, можем да видим най-непокътната природа. Тази, която се е развивала сама, без чужда намеса. Горите, с наложени ограничения или напълно забранени действия от страна на хората, са ЗАЩИТЕНИ, а териториите, върху които се намират се наричат защитени територии. Освен гори обаче, в защитените територии могат да се включат земи и водни площи. Нуждата да има защитени територии в горите се появява от това, че на определени места има много ценни растителни и/или животински видове, които не се срещат често в природата.

Важно е да се запази естественият процес на развитие в природата на такива рядко срещани гори, земи и водни площи, като така ще запазим биологичното разнообразие и/или генетичните ресурси.

В България има шест категории защитени територии:

1. резерват;

2. национален парк;

3. природна забележителност;

4. поддържан резерват;

5. природен парк;

6. защитена местност.

Знаете ли, че…?

Първата защитена територия в България е сегашният резерват „Силкосия“, обявен през 1933 г. Той е типичен горски резерват и се намира в югоизточна България, в границите на Природен парк „Странджа“.

ТЕМА 9: КАКВО Е ДИВЕЧ И КАК СЕ ГРИЖИМ ЗА НЕГО?

Гората и полето са дом на много животни – насекоми, птици, влечуги, бозайници – тревопасни, всеядни и хищници. Малка част от дивите птици и бозайници в България са обект на лов и затова се наричат дивеч. В полето земеделците сеят много селскостопански култури и посещението на дивеча не е желателно, защото нанася много щети върху засетите ниви. Освен това, в полето дивечът е подложен на много опасности: от техниката, която обработва нивите; техниката, която прибира реколтата; торовете и препаратите, с които се отглеждат културите; и не на последно място от бракониерство. За това ние, лесовъдите (ловни стопани) се грижим не само за гората, но и за всички нейни обитатели.

Какви трудности срещат дивите животни при оцеляването си и как ловните стопани се грижат за тях? 

За да се развива добре дивечът, трябва да са налице три условия: ВОДА, ХРАНА и СПОКОЙСТВИЕ. Едни от най-важните дейности, които трябва да извършва всеки добър ловен стопанин са:

 Създаване и поддържане на „дивечови“ ниви  – тези ниви създават на открити места в гората и се засяват с различни треви, люцерна, пшеница и други земеделски култури, за да се осигури зелена храна за дивеча. От тези ниви не се добива продукция, т.е. цялата реколта се изяжда от дивеча.

 Изграждане на хранилки – това са съоръжения, които се изграждат в гората и през зимата на тези места периодично се слага фураж, за да може дивечът да има храна и  да оцелее през тежките зимните месеци.

 Изграждане и поддържане на солища – както при всички преживни животни, така и за елените, сърните, лопатарите е важно да има от къде да си набавят необходимата сол. Затова ловните стопани изграждат специални солища и се грижат там винаги да има каменна сол.

 Изграждане и поддържане на водопоища – в  някои райони, при сухо лято достъпът на дивеча до вода е ограничен. И тук отново ловните стопани трябва да се погрижат за набавянето на вода.

 Изграждане и поддържане на калища. Благородния елен и дивата свиня са животните, които най-много обичат да се „калят“. По този начин се охлаждат и донякъде се предпазват от външни паразити.

 Добив на фураж за подхранване – за да има достатъчно фураж (сено, царевица, люцерна, ябълки, цвекло, фий и други култури) за студените месеци, той трябва да се произведе и добие или да се купи. Това отново е грижа на ловния стопанин.

 Мероприятията, които се извършват в гората се планират така, че да останат места за укрития на дивеча.

 Дивечът намира храна в гората след сечта – първоначално се храни със свежи листа и пъпки на дърветата, които са повалени при сечта, а когато пораснат нови издънки при широколистните дървесни видове, те също са добра храна за всички тревопасни горски животни.

 Ловните стопани и лесовъдите се грижат и за здравословното състояние на стадата дивеч.

 И не на последно място ловният стопанин и лесовъдът са хората, които пазят дивите животни от бракониерите.

ТЕМА 8: ЗАЩО ТРЯБВА ДА ЛЕКУВАМЕ ГОРИТЕ?

Лесовъдите се грижат за гората и дърветата в нея през целия им живот и се стремят да ги поддържат здрави. Също като нас, понякога дърветата се разболяват. Разпространението на насекомни вредители и болести може да причини опустошителни въздействия върху нашите гори и да убие огромен брой дървета. Здравата гора е способна да се възстановява сама след стресови ситуации, а поддържането и в такова състояние е резултат от извършването на много дейности, базирани на задълбочени познания и многогодишен опит от страна на лесовъдите.

Лесовъдите и специалистите от лесозащитните станции наблюдават дърветата, за да откриват ранни признаци на заболяване или увреждане. Ежегодно в българските гори се извършват наблюдения върху числеността на насекомните вредители и се прилагат мерки за борба, когато вредителите станат прекомерно много. Срещу всички проблеми, които се откриват, се предприемат действия, за да се ограничат щетите. Понякога това означава, че трябва да премахнем някои засегнати дървета, за да защитим другите и да ги запазим здрави. С цел подобряване на здравословното състояние на насажденията и предотвратяване на опасността от силно размножаване на даден вредител, лесовъдите могат да отсичат част от болните дървета. За да излекуваме отделни дървета, понякога се налага да се извършва ръчно изрязване на повредени растителни части от гъби, бактерии или събиране и унищожаване на насекомните вредители (в различни фази от тяхното развитие). Често се използват пръскачки за напръскване на дърветата с различни течни препарати. При силни нападения върху много големи площи се извършва въздушно пръскане със специални хеликоптери.

Знаете ли, че…?

В помощ на лесовъдите са много полезни насекомоядните птици, като скорци, синигери, кълвачи. Затова се грижим за тях, като поставяме изкуствени гнездилки, осиуряваме хранилки и поилки и запазваме техните естествените места за гнездене (хралупести дървета и гъсти храсти).

ТЕМА 8: ЗАЩО ПРАЗНУВАМЕ СЕДМИЦАТА НА ГОРАТА?

Както всеки човек има свой собствен ден от годината, в който чества своя празник, както всяка професия по света отбелязва ежегодно своя ден, така и ние лесовъдите имаме не ден, а седмица, в която честваме своята отдаденост, мотивация и любов към гората! Но нека ви върна назад в миналото, за да видим от къде тръгва нашата история:

 Още през далечната 1911 г. във вестника на Дружеството на българските лесовъди „Горски преглед“ е мотивирана идеята за Празник на гората. Тогава в закона се уреждат два празника през годината – единият през есента, а другият – през пролетта, в които всеки по-възрастен от 15 г. български гражданин да засажда най-малко по 5 дръвчета в определените от лесничействата места.

 Идеята добива конкретна форма през 1925 г., като основна задача на честването му е доброволен труд в цяла България, която тогава спешно се е нуждаела от залесяване на оголените планински склонове и озеленяване на градовете и селата.

 Първият Празник на залесяването е на 12 април, празникът Благовещение същата година и честването му започва тържествено с молебен пред храма „Св. Александър Невски“, като са залесени 420 000 хил. горски фиданки и 20 кг горски семена.

 С годините празникът се разраства и добива популярност. С ентусиазма на лесовъдите и подкрепата на населението Празникът на залесяването се превръща в Седмица на гората през 1934 г. Идеята е лесовъдите от всички райони на страната да се нагърбят с разяснителна дейност за значението на горите и залесяването, а трудовата седмица на учащите се да се превърне в седмица по залесяването. Така от 12 до 22 април 1934 г. се провежда първата Седмица на гората в България.

    С този кратък преглед в миналото може да обобщим, че през всичките тези години, дните от празника са били посветени на масови залесявания, в които освен лесовъдите са се включвали хиляди хора от цялата страна.  Днес, 97 години по-късно, тази първа седмица на април, наречена „Седмица на Гората“ е последвана от много разнообразни инициативи и събития – от масовите залесявания до интерактивни беседи и игри, в които продължават да се включват хора от всички възрастови групи, жадни да създават, обогатяват и запазят българската гора. Един от основните акценти по места е успешната национална инициатива „Лесовъд за един ден“. В нея горските служители демонстрират дейностите по опазване и грижа за природата. На децата се предоставя възможност чрез интерактивни игри и занимателни беседи с лесовъди да научат повече за лесовъдската професия, горските екосистеми и процесите, които протичат в тях.

И днес най-важна задача на лесовъдите и на цялото общество е опазване и подобряване състоянието на горите, така, че с гордост и достойнство да предадем на бъдещите поколения една Величествена българска гора.

ТЕМА 7:КАК МОЖЕМ ДА ПРЕДПАЗИМ ГОРИТЕ ОТ ПОЖАРИ?

В днешно време няма човек, който да не знае колко опасни могат да бъдат пожарите, може би освен малките хора, каквито сте вие децата и за това – нека ви запознаем с тях. Пожарът е процес, при който огънят бързо и неконтролируемо изгаря всичко по пътя си, като създава опасност за живота и здравето на хората, животните, растенията и разрушава местата, на които се разпространява. Или по-просто казано – пожарите унищожават тревите, храстите, дърветата, животните и техните местообитания, храната им, замърсяват се изворите и потоците, а последиците от тях оказват влияние за дълъг период от време. Освен прякото влияние върху растенията и животните, големите горски пожари оказват влияние върху климата чрез отделяне на голямо количество вредни газове, прах и повишаване на температурите. По този начин те оказват влияние и върху хората, които губим част от тези гори и всички ползи, които те ни носят. Възникването на всеки горски пожар е голямо предизвикателство за нас – лесовъдите и за пожарникарите, тъй като загасяването му е много опасна и трудна задача по ред причини. Понякога, ако пожарът е възникнал в труднодостъпни планински терени или в иглолистни гори, това може да продължи с дни или седмици и съответно загубите да са наистина огромни. За да избегнем или да намалим вероятността от възникване на горски пожар, лесовъдите полагаме специални грижи за горите. Поддържат се площи във вид на ивици около най-уязвимите гори (иглолистните например), почистени от суха трева и други материали, които могат са се запалят лесно. Тези ивици помагат да се ограничи разпространението на пожарите в тези гори. Също така извършваме специални залесявания с широколистни дървесни видове, които са по-устойчиви на пожари, между иглолистните гори и открити площи като пасища, поляни, ниви, в които често възникват пожари, и така те играя ролята на щит, в който пожарът може да се овладее по-лесно. Изграждаме т.нар. пожаронаблюдателни кули и други известителни системи за ранно локализиране на пожарите. Изграждат се точно определени, обезопасени места в горите, в които посетителите могат да си запалят огън и т.н.

Вие също можете да предпазите горите от пожари като:

• не изхвърляте в природата стъклени бутилки, стъкла или други стъклени предмети, които могат да изиграят ролята на лупа и да предизвикат пожар (като цяло не трябва да се изхвърлят отпадъци в гората);

• когато ходите на разходка в гората с родителите си и решите да си запалите огън – да го направите на определените места, да не оставяте огъня без надзор, а когато си тръгнете да се уверите, че е добре загасен;

• да не си играете с кибрити, запалки, лупи и други, които могат да предизвикат огън;

• да не палите огън без присъствието на възрастен човек с вас;

• да настоявате възрастните, които пушат да не си изхвърлят фасовете от цигари, още повече незагасени, в природата;

Разбира се, всички тези препоръки важат не само за неделната ви разходка в гората, а за всяко едно място, на което се намирате, включително и собственият ви дом.

А какво можете да направите, ако забележите възникнал пожар: ако е в близост до вас, да се отдалечите на безопасно разстояние (далече от него) и след това да се обадите на тел. 112, за да съобщите за пожара или да се обадите на някой възрастен, който да го направи вместо вас. И в никакъв случай да не се опитвайте да го гасите, защото може да пострадате.

ТЕМА6: МОЖЕ ЛИ ВСЕКИ ДА СЕЧЕ ДЪРВЕТАТА В ГОРАТА?

Вече знаеш защо горите са важни, кога и защо се извършват сечи в тях, НО позволено ли е в България всеки да сече дървета в гората? Разбира се, че не! За да се запази доброто състояние на горите и да се попречи на тяхното унищожаване, са създадени различни ПРАВИЛА. Те са обобщени и събрани в закони и  наредби, а гражданите са длъжни да ги спазват. На първо място всяка гора си има план или програма, с които се определят позволените дейности в нея и колко е възможно да се отсече без да се навреди на състоянието . Преди започването на сечта гората трябва да бъде маркирана и да има издаден специален документ, наречен Позволително за сеч. Маркирането се извършва от обучени специалисти – лесовъди, и включва определяне и отбелязване на дърветата за сеч. Именно лесовъдите са хората, които много внимателно преценяват кои дървета да бъдат премахнати от гората, за да стане тя още по-здрава и хубава. Дърветата се отбелязват на височина от земята 130 см с видим знак, който не уврежда тяхната кора или стъбло, например червена точка. Освен това на дърветата с диаметър над 18 см задължително се поставя Контролна горска марка в основата на стъблото. За горите стопанисвани от държавата тя е с шестоъгълна форма, а за общинските гори е кръгла. Забранено е да се секат дървета, които нямат поставен такъв отпечатък, освен в някои по-специфични ситуации, които няма да обсъждаме в тази тема.Най-често марката прилича на чукче или малка брадвичка.

!!! Отсичането на дърво е сложна и опасна работа, затова дърветата се отсичат (или както ние лесовъдите казваме „повалят“) от горски работници – „секачи“. Те са запознати са с всички правила за безопасна работа в горите и са облечени в специални дрехи, които да ги предпазват. Днес научихте, че не всеки може да сече дървета в гората. Необходими са знания и опит. За да имат право лесовъдите и секачите да извършват тези дейности те преминават специализирано обучение и полагат изпити.

Знаете ли, че…? 

Контролната горска марка се поставя в основата на стъблото от долната страна на склона или на някои от повърхностните корени така, че след отсичане на дървото марката да остане и да е видима.

ТЕМА5: КОГА И ЗАЩО СЕЧЕМ ГОРИТЕ?

Без въздуха, който дишаме, животът, какъвто го познаваме, не би съществувал.Знаете ли, че две зрели дървета могат да осигурят достатъчно кислород за четиричленно семейство за цяла година?Следователно ние, хората не бихме могли да оцелеем без дърветата. Защо тогава извършваме сечи? Всъщност, когато се извършват отговорно и правилно, сечите могат да са полезни както за развитието на гората, така и за нейното здраве. Ето как:

– Премахвайки болни, слаби и пречупени дървета, както и такива, които пречат на естественото възобновяване на гората, се създават благоприятни условия за подобряване растежа на останалите дървета, развитието на техните корони и увеличаване на способността им за семеносене и плодоносене. Така се осигурява непрекъснато възобновяване на гората.

– Правилно проведените сечи! увеличават устойчивостта на насажденията! срещу силни ветрове, обилни дъждове и тежки снегове. Здравите и жизнени дървета са по-устойчиви на болести и вредители.  Повреда от буря или болест може да доведе до чупливост на дървото, до загуба на клони или възможност то да падне изцяло. Всички дървета, повредени по една или друга причина и представляват риск за хората, трябва да се премахват. Това е особено важно, ако са близо до туристически маршрути, електропроводи или пътища.

– Дърветата, като всички живи същества, растат и с увеличаване на своята възраст увеличават и своите размери. Дърветата са едни от най-дълголетните организми на Земята. Има дървесни видове, които могат да достигнат възраст от 500 до 1000 години и повече. С увеличаването на възрастта обаче, дърветата започват да забавят своя растеж, плододаването намалява и качеството на семената и дървесината се влошава. Започват да се появяват сухи клони и хралупи, стават податливи на болести и след време загиват.

Ето защо, преди дърветата в гората напълно да остареят и да загубят качеството на своята дървесина, лесовъдите започват да водят сечи. Когато сечите в горите се извършват правилно, те могат да осигуряват дървесина постоянно и за различни цели. Дървесината от по-малките дървета, които са отсечени, се използва за неща като стълбове за огради, палети, дървени стърготини или за огрев. Останалите дървета, които са с добро качество на дървесината се използват в промишлеността. Всички използваме неща, направени от дърво всеки ден. От книгите, които четем и хартията, върху която пишем и рисуваме, до мебелите, които ползваме.

– При извършване на дейностите в горите, горските стопани се стремят да запазват някои мъртви дървета в гората, за да се осигури среда за живот на различни видове бозайници, гъби, насекоми, микроорганизми, които намират в тези дървета места за хранене, размножаване или обитание.

ТЕМА4: ЗАЩО И КАК ОТГЛЕЖДАМЕ ГОРИТЕ?

След като зрялата гора вече се е възобновила и е създала младо поколение гора, ние лесовъдите имаме важната задача да я отгледаме, като при отглеждането имитираме естествения отпад на дърветата в природата. Отглеждането на младите гори става чрез извършването на сечи, които се наричат отгледни сечи.

Има различни отгледни сечи, които се извършват по определени правила, методи и периоди, свързани с възрастта на горите. Ние лесовъдите се съобразяваме с правилата на отглеждането, преди да предприемем каквато и да е намеса, защото за развитието на горите, правилното провеждане на отгледните сечи е от основно значение.

Защо отглеждаме горите?  

 За да регулираме видовия състав.

 За да повишим устойчивостта и здравословното състояние на горите.

 За да подобрим растежа и качеството на дървесината.

Как отглеждаме горите? 

 Като избираме да отстраним тези дървета, които са повредени, сухи, с криви стъбла, с неправилна корона и др. Отстраняваме част от дърветата, които растат много близо едно до друго и си пречат, като по този начин осигуряваме по-добри условия за растеж – повече вода, хранителни вещества, светлина. Така дърветата се развиват по-бързо, по-здрави и устойчиви.

 Стремим се в гората да останат най-подходящите дървесни видове за мястото, на което растат. Предпочитаме да оставим тези дървета, които са с естествен произход от семена, защото са по-устойчиви на външните фактори, дори и на пожари.

 Подбираме най-качествените дървета, които ще дадат семена. Изборът на дървета по определени критерии, необходими за производство на качествени семена наричаме селекция.

Знаете ли, че…?

При извършване на отгледни сечи, лесовъдите не позволяват сечта на единични и ценни дървесни видове, за да поддържат и опазват биологичното разнообразие в горите.

ТЕМА3: КАК СЕ ВЪЗОБНОВЯВА ГОРАТА?

Дърветата са живи организми, които живеят по няколко стотин години. Подобно на хората и при тях има възрасти – поникване, млади растения, зрели индивиди. Когато достигнат периода на зрелост, дърветата започват да дават семена, от които възникват млади индивиди. Възможностите за производство на семена са много големи. Едно дърво може да произведе стотици хиляди семена за една година. Това зависи от дървесния вид и от това, при какви условия живее. Условията на средата, в която растат дърветата, определя големината, формата, периода на узряване и много други особенности на семената. Най-важната особенност на семето е начинът, по който то се разпространява. Ако семената просто паднат на земята под майчиното растение, те може да не получат достатъчно слънце, вода или хранителни вещества от почвата. Тъй като растенията не могат да се движат и да отнесат семената си на други места, те са развили други методи за разпространение на семената си. Най-често срещаните методи са чрез вятъра, водата, животните. Например леките семена имат крилатки, позволяващи им да се поемат от вятъра и да бъдат отнасяни на километри от майчиното дърво. Такива са повечето иглолистни, както и липата, яворите, габърът.  Тежките семена от своя страна са богати на запасни хранителни вещества, което им позволява да формират силен корен още първата година и да могат да оцелеят при засушаване. Такива са дъбовете, бука и др. При много дървета семената се разпространяват от животните. Съществува и още един начин за възобновяване на дърветата и той се нарича вегетативен или чрез издънки. При него от така наречените „спящи“ пъпки от корените на дърветата или от пъновете на отсечените дървета се развиват издънки, които израстват като отделни дървета, които използват големите и дълбоки корени на старото (майчино) дърво. Това е и причината за техния много по-бърз растеж в сравнение с тези, които израстват от семена.

Когато, гората не може да се възобнови сама, се налага намесата на човека.

Лесовъдите произвеждат в специални разсадници малки дръвчета – фиданки, с които залесяват голите площи, където гората не може да се възобнови самостоятелно. Залесяването може да се извърши и чрез посев на семена. След като бъдат залесени, младите гори се нуждаят от грижи в продължение на няколко години (три до пет). Малките фиданки трябва да се плевят, почвата около тях трябва да се разрохква, а там, където се настаняват нежелани видове, трябва да полагат грижи за тяхното навременно отстраняване, за да не подтиснат растежа на засадените фиданки. Всеки дървесен вид има специфични потребности от условията на средата. Едни видове се нуждаят от повече светлина, а други понасят сянка; някои видове се нуждаят от повече влага, а други могат да понасят засучаване. Според тези свои особености видовете се смесват така, че най-малко да се конкурират за светлина и хранителни вещества и най-успешно да се възпроизведат на даденото място.

Знаете ли, че…?

Светлолюбивите дървета заемат горната, силно огряна от слънцето част на гората, а под тях се разполагат тези, които обичат повече сянка. Гъбите са подземната мрежа, която е оплела всички корени на дърветата и осигурява връзката им с хранителните вещества от почвата. Микроорганизмовият свят разлага органичните отпадъци в гората и поддържа кръговрата на веществата и съществуването на живота.

 ТЕМА2: ЗАЩО СА ВАЖНИ ГОРИТЕ?

Днес ще ви разкажем за ползите от горите – тези чудновати и сложни екосистеми.

Освен че са дом на множество растения и животни, горите носят големи ползи и за човека. Хората от праисторическо време до днес ползват горите за осигуряване на прехрана, добив на дървесина, гъби, билки и горски плодове (орех, кестен, лешник и др.) и др. Дървесината освен за дърва за огрев се използва като строителен материал, за производство на мебели, хартия, музикални инструменти и мн. др. Но, горите осигуряват и множество НЕматериални ползи. Те са чудесно място за туризъм, отдих и почивка. През лятото носят  прохлада, а през зимата е завет. Въздухът е по-чист. Благодарение на фитонцидите (специални вещества), които дърветата отделят, въздухът в гората съдържа около 10 пъти по-малко бактерии, отколкото в откритите места.

Горската почва задържа водата като гъба, филтрира я, след което тя се оттича в реките и язовирите и достига до нас с по-добри питейни качества. В гората сме заобиколени от птичите песни и полъха на вятъра, а шумовете от града остават недоловими. Горите подпомагат и борбата с климатичните промени, те усвояват праха и вредните газове, които предизвикват затоплянето на климата. Горите са място, което осигурява паша на домашните животни, която се извършва под контрола на горските служители. Пчеларството пък е немислимо без дърветата. Чрез соковете, които се отделят от повърхността на листата, пчелите могат да се хранят в периодите, когато цъфтежът е преминал. Горите са част от историята на човека и пазят исторически места и културни паметници, където в миналото са се случвали важни исторически събития.

Горите предпазват язовирите от затлачване с наноси. В земеделските райони те подобряват микроклиматичните условия и подпомагат увеличаването на добивите от селското стопанство. Те защитават пътищата от виелици и снегонавяване през зимата.

Горите ни защитават от природни бедствия!

Те предпазват от лавини, задържайки нестабилните снегове по стръмните склонове. Забавят скоростта на течащата по повърхността вода и така предпазват почвите от отмиване, а пътищата и населените места – от свлачища и наводнения.

Знаете ли, че…?

Горите в България поддържат количеството и качеството на повече от 3/4 от чистата питейна водa в страната.

ТЕМА 1: КАКВО Е ГОРА?

Всички обичаме разходките в Гората, но какво всъщност знаем за нея?

Най-често определяме Гората като „местност, в която има множество дървета, растящи на голяма площ“. Но дали това е достатъчно? Всъщност съвсем не е толкова просто! Според науката Лесовъдство, за да се образува гора е необходимо такова количество дървета на дадена територия, при което те започват да си влияят едно на друго и да изменят средата, в която живеят (заетата от тях почва и атмосфера). Горите включват също почвата и водите и осигуряват местообитание за всички живи същества в тях – други растения, животни, птици и насекоми. Затова ГОРАТА е сложна природна екосистема, съставена от жива и нежива природа, в която основен елемент са дърветата. Горите могат да бъдат разделени по различни начини и признаци:

Според вида на листата на дърветата, те са широколистни, иглолистни и смесени.

Според начина на възобновяването им те се разделят на семенни – младите фиданки са поникнали от семената на близките дървета, и издънкови – новите дръвчета са израстъци от корените или пъновете на дърветата.

Според произходът им биват естествени – възникнали без намесата на човека, и изкуствени – залесени от човека, или т.нар. „горски култури“.

А ето какви са съставните растителни части на гората и как ние, лесовъдите, ги наричаме:

1. Дървостой – това са всички дърветата в гората.

2. Подгон – това са дървета, които са разположени под короните на дървостоя. Те растат по-бавно от другите и успяват да се развиват при наличието на по-малко светлина, но конкурират дърветата от по-високите етажи, като по този начин ги „подгонват“ да израснат по-високи и силни.

3. Подлес – съвкупност от храстите и тези дървесни видове, които по различни причини (биологични, климатични) не могат да достигнат височината на големите дървета. Тези дървета по природа са малки и никога не биха израснали по-големи.

4. Подраст – младите фиданки на възраст над 1 година, които са следващото поколение гора. Или можем да го кажем така – ако дървостоят са възрастните, то подрастът са децата в гората. А дръвчетата, които са на възраст до една година, наричаме поници.

5. Жива почвена покривка – включва тревите, мъховете, лишеите, полухрастите, дребните храсти и цветята, които покриват горската почва.

6. Извънетажна растителност са растенията, растящи в различните етажи на гората, като бръшлян, повет, различни лиани, имел и др.

Днес, 21  март,  в Международния ден на горите е важно да запомним, че гората е една от основните екосистеми на Земята, която поддържа биологичното равновесие на планетата. Горската екосистема обхваща цялата съвкупност от горски организми (дървета, храсти, треви, гъби, бактерии, животни, включително хората), заедно с тяхната естествена среда (въздух, вода, почви, органична материя и скали), които си взаимодействат помежду си на определена територия. Тя дава дом и убежище на животинските видове, регулира ветровете и валежите, предпазва почвите от ерозия, пречиства въздуха.

Знаете ли, че…?

Горите покриват 30% от сушата на земята, а Тайгата, която обхваща голяма част от Канада, Аляска, Скандинавия и Русия, е считана за най-голямата гора в света.